Основни преимущества на полиуретана
Изолация без фуги или луфтове: начинът, по който се полага, създава непрекъснат изолиращ слой без фуги или луфтове и намалява енергийните загуби, дължащи се на термомостове.
Максимални изолиращи свойства при минимална дебелина: изключително ниска топлопроводимост, която не може да се достигне от конвенционалните изолиращи материали. Това спестява ценно пространство.
Отлично свързване към субстракта: приляга като втора кожа.
Ниско тегло на материала: ниското тегло на полиуретана е свързано с малко напрежение на компонентите и прави продукта по-безопасен.
Както стана ясно, полиуретанът притежава превъзходни възможности като топлоизолация. Тук са сравненени най-използваните топлоизолационни материали, като EPS (експандиран полистирен – стериопор), XPS (екструдиран полистирен или т.н. фибран) и MW (минерална вата) с полиуретана. Така най – просто ще може да се подчертаят предимствата на полиуретана пред останалите топлоизолационни материали.
PUR (полиуретан); XPS (ексрудиран полистирен); EPS (експандиран полистирен); Фибри: MW (минерална вата);
Топлоизолационни свойства, коефициент на топлопроводност
Коефициентът, който характеризира топлоизолационните свойства на един материал е λ (ламбда). Според големината на коефициента λ материалите се делят на добри и лоши изолатори. Полиуретанът е с най-ниска λ от изолационните материали. Първоначална стойност: λ = 0.020 W/m˚C при 20˚C. Състарена /декларирана/: λ = 0.028 W/m˚C при 20˚C. На показаната графика ясно се вижда, че за разлика от полиуретана, другите материали се отличават с изменчивост на топлопроводимостта в зависимост от плътността.
Дебелина на изолацията
От тази графика се вижда, че едно и също ниво на топлоизолация е постигнато с по-малка дебелина на полиуретан. При еднаква дебелина на изолационните материали, полиуретанът е най-добър топлоизолатор. Топлоизолиращият слой на полиуретана е 45мм, а за постигането на същите топлоизолиращи качества с други топлоизолиращи материали ще са необходими съответно:
- Екструдиран полистирен – 47-58 мм
- Минерална вата – 52 – 69 мм
- Експандиран полистирен – 50 – 74 мм
Можем да кажем, че използването на полиуретан води, до икономия на енергия заради по-малко топлини загуби.
Поведение спрямо водата
Съдържанието на затворени клетки на полиуретана е над 95%, което го прави хидроизолиращ продукт. Можем да кажем, че няма топлоизолационен продукт освен полиуретана, който да съчетава топлоизолация и хидроизолация в едно.
Устойчивост на натиск
Полиуретан с висока плътност има устойчивост на натиск 3,5 кг./см2 или това е равно на 35,000 кг/м2 , като деформираният полиуретан е по-малко от 8%. Съчетаниието топлоизолация, хидроизолация и устойчивост на натиск правят полиуретана уникална алтернатива на сега използваните изолационни материали.
Огнеустойчивост
По отношение на устойчивостта на огън, полиуретанът попада в клас Б2 – трудногорими материали. Полиуретанът се отличава с висока устойчивост на огън. При горене полиуретанът не капе и самозагасва.
Недостатъци
Под въздействието на УВ лъчите полиуретановата пяна променя цвета си, напуква се и се разрушава, губейки около 2мм от дебелината си годишно. Този проблем се решава чрез завършващи защитни покрития, какъвто е фибростъклото.
Иноксът спада към аустенитните неръждаеми стомани. Химическият състав, механичните свойства, заваряемостта и устойчивостта на корозия / окисляване са превъзходни. Има отлични свойства при ниска температура и реагира добре на студена обработка.
Използва се за индустриални, търговски и битови съдове и детайли, заради добрите си корозионни и топлоустойчиви свойства
Основни свойства:
- Твърдост: 92 Rockwell B (HR B) max;
- Якост на опън: 515 (MPa) min;
- Плътност: 8000 (kg/m3);
- Температура на топене: 1371- 1399 градуса по Целзий;
- Магнитна пропускливост: Max 1.02.
Устойчивост на корозия: Отлична, при голяма част от атмосферните въздействия и агенти водещи до корозия.
Топлоустойчивост: Добра устойчивост на окисляване.
Заваряемост: Отлична заваряемост с всички стандартни методи.
Закаляване: Нагряват се до 1010-1120 ° С и бързо се охлаждат.
Стъклопластите наричани понякога и фибростъкло са композитни материали съставени от стъклени влакна и полимерно свързващо вещество. Стъклените влакна обикновено са изтъкани под формата на плат а като свързващо вещество се използват термореактивни или термопластични полимери.
Стъклопластът е лек, и изключително здрав материал. Възможността да се изработва в разнообразни форма и цветове както и високата устойчивост на атмосферни влияния и химически вещества го прави подходящ за изработване на всевъзможни по приложение и размер изделия вариращи от дребни детайли до корабни корпуси.
